България чества 3 март

България чества 3 март

03.03.2012 / 00:35

България отбелязва националния празник 3 март, честито на всички! На 19 февруари 1878 г., по стар стил, се подписва Санстефанският мирен договор. Така преди 134 години се възражда Българската държавност. На картата на Европа отново се появява името на родна България!

Според документа, подписан в Сан Стефано, край Цариград, България е автономно васално княжество със свое народно правителство и войска. Начело на държавата е княз, избран от народа.

По случай 134 години от Освобождаването на България Националната телевизия отново ще зарадва зрителите си със специална празнична програма. Тя ще започне още в 10:55 часа с прякото предаване от Паметника на Незнайния воин, където ще се проведе военният ритуал по издигането на националния трибагреник.

Празникът в ефира на БНТ ще продължи с богата филмова и концертна програма. Вижте тук


Прочитания: 3454

Коментари

04.03.2012 / 11:30
ГЕОРГИ
AШКОЛСУН,НА ПРЕЗИДЕНТА,НА ВЯРА АНКОВА.БРАВО НИТО ЕДНА БЛАГОДАРСТВЕНА ДУМА ЗА РУСКИЯ ВОИНИК.НИТО ЕДНА ЦИФРА ЗА БРОЯ НА РУСКИТЕ ВОИСКИ.НИТО ЕДНО СРАВНЕНИЕ С БРОЯ НА РУСКИТЕ ВОИНИЦИ С ТЕЗИ ОТ ПРОЧУТОТО НИ ОПЪЛЧЕНИЕ.ЕДНА НАЦИЯ КОЯТО НЕ УВАЖАВА,НЕ ЗАЧИТА СВОИТЕ ОСВОБОДИТЕЛИ Е ОБРЕЧЕНА НА ЗАБВЕНИЕ И ГИБЕЛ.ТАКВА НИ Е НАЦИАТА ПРОДАЖНИЦИ ЗАВИНАГИ.ЗАТОВА И ПРЕЗ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ СТАВАМЕ СЪЮЗНИЦИ НА ТУРЦИЯ НАШИЯ ПЕТВЕКОВЕН ПОРОБИТЕЛ И СЕ БИЕМ СРЕЩУ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ НИ.Н Е Б Л А Г О Д А Р Н И Ц И ЕТО ТОВА СМА НИЕ
03.03.2012 / 11:27
Александър
Здравейте, бюджетници! Разгледах програмите ви и с облекчение установих, че новините на турски език липсват! Дали защото е 3 март или е събота???
03.03.2012 / 10:47
ДИМИТЪР
УВАЖАЕМИ УПРАВЛЯВАЩИ И ВИЕ ПОДКУПНИ ЖУРНАЛИСТИ.ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 134 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО.ЗАЩО В НИКОЯ МЕДИЯ НЕ НАПИСАХТЕ ОТ КАКВО СМЕ СЕ ОСВОБОДИЛИ.ОСВОБОДИЛИ СМЕ СЕ ОТ 500 ГОДИШНО РОБСТВО.ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО Е 3-ТИ МАРТ ЗАРАДИ ВАС..... От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881
03.03.2012 / 06:20
Georgi Ushavkov
Честит празник на всички БЪЛГАРИ. Поздрав от КАНАДА.
 
Изпрати коментар






(Максимум символи : 500)
Остават





Публикувайки коментар, Вие се съгласявате с Условията за ползване