28.05.2010 / 21:50

Български истории от Ливан


В Ливан никой не казва "не" и "не знам". Там всичко се постига, стига да си "въоръжен" с търпение.

Страната на противоречията. На високите сгради, на огромните жилища, на перфектно оправените пътища. Но и на десетките "язви", напомнящи за войните. Ливан, където все нещо се руши и нещо се гради. Там, където за световната финансова криза се говори само по телевизията, но стандартът на живот остава сравнително нисък.

Кейти Георгиева:
- Ливан е страна на пълни контрасти, от Изтока и Запада, може да видиш забулени, може да видиш и супер модерни. Вечерният живот на Бейрут е на първо място в света, освен това има супер модерни коли, има режим на ток, има режим на вода от най високото до най ниското, кризата тук не се усеща, за разлика от другите държави цените на жилищата се повишават от ден на ден и животът също

Кейти живее повече от 20 години в Бейрут. Омъжена е за ливанец. И не е свикнала лесно с тамошния живот и манталитет.

В Ливан спокойствието на живота е привидно. На всеки ъгъл в центъра на столицата има постове на армията.

Там, където е била една от фронтовите линии и почти всичко е било изравнено със земята, сега обикалят войници, въоръжени с автомати. Във всеки един момент те могат да те спрат, разпитат, да проверят багажа ти.

Гасан Бадауи:
- Ливан е отскоро е излязъл от една дълготрайна гражданска война и не е излекуван още докрай и продължава самото положение в Ливан да бъде на ръб от изненадваща война поради факта, че има още конфликти между нас и Израел и поради факт, че има много палестински бежанци. Държавата власт се страхува да не стане нещо неочаквано и затова се предприемат едни извънредни мерки.

В Ливан няма герои. Казват, че всички са жертви. На политически интереси. А спомените от гражданските войни още са живи.

Страхът от неочакваното кара всеки ливанец да крие в дома си поне едно оръжие. Животът на хората е разкъсан на две - преди и след войната. Така е и с над 400 българи, които живеят в Ливан - на ръба, между черното и бялото.

В страната има близо 1000 ливанци, завършили образованието си в България. Всички са женени за българки. Някои от тях са пристигнали в Ливан още преди 40 години, но продължават да се адаптират.

Надя Шакур:
- Трудното ми беше да се адаптирам, защото 2 години самият манталитет е по различен от България. Примерно идват ни гости, аз се запознавам с тия хора и в момента нали посрещаме ги по нашему, излизат да ходят аз нали отивам с тях до вратата да ги изпращам - и мъжът ми идва и вика няма какво ги изпращаш, чакай бе как да не ги изпратя, няма такива работи.

Заради войната на няколко пъти българите са се прибирали в родината. После обаче винаги са се връщали. Казват, че семейните връзки там са много силни. Но са успели да отстояват децата да знаят български и в дома да се говори на български.

Жена:
- Аз говоря само с децата на български, защото съпругът ви не знае с него говоря на английски, но децата ми говорят с мен на български. Понякога се опитват да ми кажат нещо на арабски и аз се правя или че ни чувам, или ги карам да ми кажат как е на български.

24 май е един от най-пищно отбелязаните празници от българската общност в Ливан. Тази година празникът е честван 3 пъти. Включително и с олимпиада по математика.

Гасан Бадауи - зам.-председател на АЗЛБ:
- Асоциацията на завършилите ливанци в България реши да направи това, за да покаже колко още държи на връзките ни с българската аудитория с български приятели.

На празника като по български - с народни песни и домашно приготвена пита.

Сега българската общност се е захванала с още едно предизвикателство - да основе българско училище.

И нищо чудно скоро да осъществят новата си цел. Защото в Ливан никой не казва "не" и "не знам". Там всичко се постига, наистина с много търпение.


Прочитания: 3027

Коментари

Изпрати коментар






(Максимум символи : 500)
Остават





Публикувайки коментар, Вие се съгласявате с Условията за ползване